НАИМЕНОВАНИЕТО – ХАЛКОЛИТЕН ИЛИ ЕНЕОЛИТЕН? / THE NAME – CHALCOLITHIC OR ENEOLITHIC?

По същество и двата термина са предназначени да опишат един и същ период от историята / In essence both terms are meant to describe the same period of history.

В буквален превод „халколит“ означава „медно-каменен“ (от старогръцките думи „χαλκος“ („халкос“) – металът „мед“ – Cu, и „λιθος“ („литос“) – камък). Въпреки наличието на „камък“ в думата, халколитът не е част от каменната епоха, а е синоним на медната епоха – период, които се смята за преходен между неолита (новокаменната епоха) и бронзовата епоха. Терминът се използва основно за региона на Европа и Западна Азия. В действителност медната епоха никога не е била отделяна като самостоятелен период в класическата триделна система на датския антиквар и археолог Кристиан Томсен, нито в редактираната триделна система на сър Джон Евънс. Разделянето на човешката праистория на каменна, бронзова и желязна епоха остава в общи линии непроменена, като всъщност самият Евънс предлага през 1881 г. наименованието „медна“, с която да характеризира прехода от каменната към бронзовата епоха, защото става ясно, че употребата на мед предхожда употребата на бронз (забележка: всъщност още през 1876 г. унгарецът Ференц Пулски, тогава директор на Националния музей в Будапеща, употребява термина „медна епоха“ в своя реч на Международния конгрес по антропология и праисторическа археология) / In literal translation “chalcolithic” means “copper-stone” (from the ancient Greek words „χαλκος“ („khalkos“) – “copper” – Cu, and „λιθος“ (“lithos”) – stone). Despite the presence of a “stone” in the word, the Chalcolithic is not part of the Stone Age, but is synonym of the Copper Age, a period that is considered to be a transition between the Neolithic (the New Stone Age) and the Bronze Age. The term is mainly used in the region of Europe and West Asia. In fact, the Copper Age has never been separated as a stand-alone period in the classical three-age system of Danish antiquarian and archaeologist Christian Thomsen, nor in Sir John Evans’s three-age edited system. The division of human prehistory on Stone, Bronze and Iron age remains generally unchanged, and in fact Evans himself proposed in 1881 the name “copper” to characterize the transition from the Stone Age to the Bronze Age because it is clear that using of copper precede the using of bronze (note: in fact already in 1876 the Hungarian Ferenc Pulszky, director of the National Museum in Budapest, used the term “Copper Age” in his speech at the International Congress of Anthropology and Prehistoric Archeology).

През 1884 г. Гаетано Киеричи преименува медната епоха на италиански език като „бронзово-каменна“ – „енеолит“ (на италиански „eneo-litica“ – от латинската дума aeneus (направен от бронз) и старогръцката дума „λιθος“ – камък). На английски език се използват дублетните форми с еднакво произношение – „eneolithic“ и „aeneolithic“. С това всъщност той предизвиква допълнително объркване в периодизацията, защото част от любителите на историята възприемат, че наименованието енеолит е производно от „e-neolithic“ (т.е. извън неолита, извън новокаменната епоха), което всъщност не води до никакви асоциации конретно с „медната епоха“ на сър Джон Евънс. По този начин се „губи“ целия период, през който човекът започва да използва медта – първият метал, който се научава да обработва / In 1884 Gaetano Chierici renamed the copper age in Italian as “bronze-stone” – “eneolithic” (the Italian “eneo-litica” – from the Latin word “aeneus” – “made of bronze“ and the ancient Greek word “λιθος” – “stone”. In English two doublet forms with same pronouncing are using – “eneolithic” and “aeneolithic”. This causes further confusion in periodization because some of the history fans accept that the name Eneolithic is derived from “e-neolithic” (i.e. outside the Neolithic, outside the New Stone Age), which in fact does not lead to any associations with the “Copper Age” of Sir John Evans. In such way is “lost” the whole period during which human begins to use copper – the first metal he learns to process.

За да се избегне всякакво двусмислие, още около 1900 г. учените започват да налагат понятието „халколит“ вместо „енеолит“, но така или иначе и днес като синоними продължават да се използват понятията медна епоха (например британските и американските учени – „Copper Age“, немските учени – „Kupferzeit“), каменно-медна епоха (= халколит) и енеолит. Все пак е видно, че през XX век „западните“ учени предпочитат понятието „енеолит“, а „източните“ – „халколит“, макар че напоследък се забелязват обратни тенденции. Да не говорим, че в един и същ научен труд (и дори в едно и също изречение!) някои автори свободно употребяват и двете понятия като взаимозаменяеми, и то очевидно само от естетични съображения – за избягване на повторения. Всъщност въпросът продължава да е сложен, особено когато включим резултатите от най-новите проучвания, които недвусмислено доказват, че медната и бронзовата епоха в Югоизточна Европа (Балканският полуостров) са настъпили доста по-рано от останалата част на континента / To avoid any ambiguity, already around 1900 the historians began to impose the term “Chalcolithic” instead of “Eneolithic”, but today as synonyms are keep using the terms Copper Age (such as the British and American historians, the German historians – “Kupferzeit”), Stone-Copper Age (= Chalcolithic) and Eneolithic. However, it is obviously that in the twentieth century the “western” historians prefer the term “Eneolithic”, and the “eastern” – “Chalcolithic”, although recently there are reversed trends. Not to mention that in the same scientific work (and even in the same sentence!) some authors freely use both terms as interchangeable, and obviously only for aesthetic reasons – to avoid repetition. In fact, the issue is still complicated, especially when we incorporate the results of recent studies that unequivocally prove that the Copper and Bronze Age in Southeast Europe (the Balkan Peninsula) occurred much earlier than in the rest of the continent.

От своя страна Варненският халколитен некропол поставя добива и обработката на златото наравно с медта, което тотално може да внесе объркване в научната периодизация. Дори се забелязва популяризиране на термина „ауролитен“ (златно-каменен) / On its side the Varna chalcolithic necropolis put the mining and processing of gold on a same par with copper, which may totally confuse the scientific periodization. There is even a popularization of the term “aurolithic” (gold-stone).

Относно несъстоятелността на понятието „енеолит“ ще отбележим, че смесването на думи от два езика в един научен термин трябва да се избягва по принцип. Освен това бронзовата епоха е пределно ясно разделена на три периода, като „ранната бронзова епоха“ може чудесно да обхване първоначалния етап от употребата на бронз, без да се изхвърля с лека ръка етапа на употребата на мед като основен метал за оръдия на труда. И най-важното – не е коректно хилядолетия преди употребата на бронз да се използва определението „бронзово-каменен“ („енеолитен“). Поради горепосочените причини оттук нататък ще използваме наименованието „Варненски ХАЛКОЛИТЕН некропол“ / Regarding the ungrounding of the term “eneolitic” we will note that mixing of words from two different languages into a scientific term should be avoided in principle. In addition, the Bronze Age is clearly divided into three periods and the “Early Bronze Age” can perfectly  include the initial stage of the use of bronze without easily throwing away the use of copper as the main metal for making of tools etc. And most importantly – it is not correct millennia before the invention of bronze to use the definition “bronze-stone” (“Eneolithic”). For the abovementioned reasons we will use the name “Varna CHALCOLITHIC necropolis” from now on.